Колекция

Като влизат в живота ти, хората внасят със себе си целия си багаж. Хубавото е, че когато си тръгнат си го взимат обратно-наведнъж или начасти, но си го взимат. Оставят ти само музиката.

Така заобичах различни стилове музика. Минах през рапа, през класиката, през доста рок и малко блус, веднъж дори реге. Винаги съм обичала джаза, като че ли той просто си беше там. Но всички останали музикални вкусове, признавам, си запазих от хората, на които върнах багажа. Всяка силна емоция опаковах в музика и така всички те никога не си отидаха. Мога да ги отварям, когато си поискам и да ги изживявам, само заради себе си. Заради удоволствието да се чувстваш жив.

Когато хората тръгнат, музиката е най-доброто, което оставят от себе си. Сигурна съм, че в любимата музика на всеки, нагазил в живота ти, можеш да намериш причина да си спомниш за него и да се усмихнеш на миналото. Всеки, когото обичаме или някога сме обичали оставя след себе си своята музика- като начин за чувстване, като израз на себе си, като нещо за спомен.  

Не знам какво оставям след себе си,може би джаз, но знам, че най-дълго съм обичала рока.

Семената на боабабите

          "Нека като жабите, кога им пресъхне блатото -да прокълнем и да умрем"  (Елин Пелин)

 
14 февруари e най-българският празник. Денят на омразата към чуждото щастие.  Нека всички заедно го отпразнуваме като сложим на мястото им онези самозабравили се, безмозъчни влюбени двойки по стените във фейсбук. Нека им се посмеем с чаша хубаво вино и бъдем проникновени. Да се обединим срещу лековерието и да го РАЗОБЛИЧИМ-да не се мисли за много радостно. Да споделим емоцията-нали за това са празниците ! 

    А Любовта, ние знаем, е поредната американска шитня. Като дядо Коледа, белите говорещи мечки и останалите МакПродукти, позиционирани в нискобюджетно предаване. Да им се радват баламите, скапани американци. Само те се връзват на приказките.

       
Е, аз все пак ще опитам с една :

      Дошъл Денят на страшния съд и душите се явили пред Господа. И Той ги накарал, всяка по своя воля, да се подредят в няколко колони, според греховете си на Земята - похотливите в една редица, горделивите в друга, гневните души в трета , чревоугодниците, лентяите, алчните и накрая завистливите. Понавели смутено глави душите, пък се подредили. Няколко от душите обаче не помръднали.

  - Никому зло не сме сторили. В Твое име, Господи, пожертвахме собственото си щастие на Земята, за да получим от теб обещания вечен Рай. 

  - Добре- рече Господ- имате право, бедни души. Никому зло не сте сторили. Ваше е Царството Божие. Но погледнете вашите братя- никой от тях не дръзна да прикрие греха си. За това, че грешните се разкаяха, за това, че бузите им са румени,а очите им гледат в земята, Аз ще пусна и тях в Небесното царство. Защото Вашият Бог е милосърден. Защото Царството Господне е за всички. 
И се отворили широко Райските порти. 

      Душите на грешниците свалили от себе си бремето на срама и поели към Небесното царство,а на гърба си -що да видят- криле. Защото доверието и прошката окриляват. А душите на праведните? Те отново седели и не помръдвали. Осакатени от живота си на Земята, те нито можели да посочат греховете си, нито да престъпят към Рая. 
     А това, което било останало от тях, се разяждало от несправедливостта на техния Господ. През целия си земен път те така и не разбрали, че Възмездието никога не идва отгоре.

                                                                       ***

   Злобата е зелена като брашляна по зида от ограничения. Задръжките може би пазят от злото навън, но разяждат всичко отвътре. 

    

  Оставиш ли боабабите да станат твърде големи- поглъщат цялата ти планета...

    

  Докато накрая не остане нищо, което да си струва да бъде отнесено в Рая.