Ако в навечерието на 2017 година някой ми я беше пуснал на лента, щях да се завия през глава.Когато бях на 6, в "Отместъпрестъплението Маями" чух репликата "всички това ни чака" по повод на един скелет и това е първата паника, която помня.
-мамо, аз ще стана ли скелет?
-всички ще станем.
Но мен всички не ме интересуваха. Нещо ужасяващо щеше да се случи с мен и целия плач на света нямаше да е достатъчен да го избегна.
а стаята, играчките, дакела, грамофона...какво щеше да стане с тях... а с мама? нищо да не се променя, само това исках.
Стоях завита през глава с часове, дни, месеци, а накрая тя дойде и ми каза, че ще умра само ако поискам. В противен случай, няма.
