Много болни цветя съм пресаждала и пак са умирали, много места съм напускала без да се обръщам. В нощта на заминаване сънувам единственото място, където не мога да се върна. Може би това е проблем с краткосрочната памет. Както възрастните хора с деменция обикалят улиците да търсят къщата, в която са пораснали, но не помнят къде са живели последните 50 години.
Every breaking wave on the shore
Tells the next one there'll be one more
Опитвам се да го кажа красиво и небрежно, но днес не ми е до финтове. Качих се на автобуса, онзи който обикаля Драгалевци и Бояна, и се возих с него по целия му маршрут, докато не се стъмни, а после без да бързам слязох към София по стръмната пътека, на която старата кола се задавяше. Една звезда падна на покрива на високата бизнес сграда зад околовръстното.
And every gambler knows that to lose
Is what you're really there for
Сега можех да притежавам билети за U2, но вмести това в бързината се изплъзна друго желание. Най-добрият начин някой да се върне след дълго отсъствие, е по телефона. Иначе се сблъскваш с остаряването, променените маниери, новият начин на обличане, брада или нейната липса, може дори да не го познаеш... гласът обаче не се променя. Казват, човек се познавал по очите. Убий ме, не помня какъв цвят са. По пътя на логиката, няма да са били сини, но нищо повече. Понякога трябва да избереш между спомените и разсъдъка си, а в такива случаи аз винаги взимам правилните решения.
Summer I was fearless
Колко трябва да тежи една полярна мечка, за да счупи ледовете между нас? Хумор за математици, само те си го разбират. И все пак, толкова хора се опитват да заместват месото със соя, кафето с чай, хумора със сарказъм... само на мен не ми беше простен опитът да заменя онова, което ме убива, с най-близкото на вкус.
But it's hard to listen while you preach
Нито рекламодателите на здравословни продукти, нито майка ми, нито някой друг успя да ме научи на угризения. Както и ти сам се убеди, да обвиняваш някого, че е направил каквото е направил е най-сигурният начин да ти се случи същото. Вселената много държи да разбереш, че не си по-добър от този, когото съдиш.
The sea knows where are the rocks
And drowning is no sin
Докато написах това и песента свърши, желанието да си поговоря с теб отшумя. Това не е носталгия по миналото, а опит да си взема 5 минутна почивка от настоящето.
And we know that we fear to win
And so we end before we begin
Част от публикациите тук са ми послужили да предотвратя обаждане, от което не е имало никакъв смисъл. Тук приливните вълни могат да се разбиват без никакви последствия. Не че се оправдавам, но ето, че писането може да не е съвсвем безполезно. Нито пък, както си мислят всички ,е свидетелство за кой знае каква любов и мъка.
Are we so helpless against the tide
Напълно е възможно това усещане у Боно да е траело не повече от самата песен.
