вторник, 25 юли 2017 г.


Не искам миналото да се връща, никога не съм искала. Нямам никакъв сантимент към детството, още по-малко към гадните гимназиални години или страхотните студентнски. Не искам да съживявам хора, отношения, дори кучето. Не искам да се връщат изгубените приятели, нито пропуснатите шансове, нито която и да е възраст.

От миналото останаха единствено онези 41 минути и 49 секунди, колкото трае албумът. Толкова много музика предстои тепърва да бъде написана...

затова, за последно:

5. https://www.youtube.com/watch?v=p-OlqY-q8kA

понеделник, 17 юли 2017 г.

It'll work itself out fine

Къмпинг - това е място, където дори казармените условия на пребиваване са многократно компенсирани от приключения без аналог. Като започнем от дивата флора и фауна, вън и вътре в бунгалата и завършим с чичово хоро на сянка  под тентата на съседната каравана.

Изобщо, музикалното разнообразие е голямо. Ученици от съседното бунгало свирят Patience на три китари и пеят с полу мутирали гласове, а от огромния кемпер малко по-надолу дъни Миле Kитич. Колкото и да се опитвам да си пусна U2 на телефона, прегрял от жегата, в крайна сметка слушам компилацията от чичово, Guns и сръбско и с всеки ден тя започва да ми звучи все по-добре.

Усмихнат сервитьор е Unique Saling Point в едно от капанчетата на плажа, но за сметка на това там се чака най- дълго. Къмпингът е единственото място на света, където чакането за каквото и да е е приятно.

Излишно е да изтъквам първото и най-популярно предимство на къмпинга - плажът ти е на 15 крачки, а магазинът на 18, което значи, че можеш да изкараш 10 дни бос като Том Сойер.
Изобщо, никъде не си така близо до морето, както когато си на къмпинг. А то напомня за всичко, което обичаш, затова не е чудно, че някои хора предпочитат планина.

***
Понеже от бебе съм на къмпинг, си имам ритуали, които спазвам фанатично всяка година.Те започват още с пътуването.

*Още при "настаняването" ще поискам по нещо от всяка съседна каравана или бунгало - я метла, я отварачка за бира, я двама за белот. Когато си на море за една седмица няма време за поетапни действия.

*Мелба в Черноморец, на втория етаж на ресторанта, който прилича на джунгла, толкова много цветя и дървета, че листата им ти падат в чинията.

*Покривът над крепостната стена в Созопол, където като седнеш ти ръмби на всичко и е пълно с фасове, но е най-вълшебмото място без gps координати. През годините тук съм носила играчки от сладолед, пяла съм с китара, слушала съм как музикантът долу пее Хей Джуд, драскала съм в тефтерче рисунка за психотест, гледала съм на карти, писала съм чернова на писмо в бутилка, държали са ме за ръка, пускала съм ръка ... и винаги си представям как влиза в залива някакъв огромен кораб, предлага ми да ме вземе за персонал, приемам на секундата и тръгвам ей така, без никакъв багаж.

*Волейбол на плажа без мрежа по залез.

*Временна татуировка с кана. 2011 - змия, 2014 - лисица, 2015 - змей, 2016 - не помня.

*Фенер на желанията, който да пусна от плажа. Неизменна част от традицията е фенерът да не се запали, да се скъса, или да се забие в дървото от вятъра. Кога ще уцеля сполучливо желание, не знам.

Магията е неизброима, затова не се наемам да изреждам повече за къмпингуването. Само знам, че на това място, в този момент от лятото (иначе най-тягостният сезон), всяка любима песен е по-хубава и всеки сладолед по-шоколадов, а аз продължавам да опитвам с фенерите пък квото ще да става.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...