понеделник, 28 декември 2015 г.

Ако нещо съм забравила, не ми го пращайте

Винаги ми е напрегнато преди път- заключих ли вратите, затворих ли прозорците, да не оставих чешмата да капе...а как ще излетим в тази мъгла, изобщо не ми се мисли. Ето вече изгубих обхват-  на всички ли казах, че заминавам?

Нищо не взимай- казва майка ми- отиваш на цивилизованo място. Каквото ти потрябва, ще си го намериш там.

Не я слушам и взимам всичко, за всеки случай. На литещето ми казват, че теглото на багажа ми минавало всички граници и ми дават две опции- да доплатя за всеки килограм над допустимото или да вадя от куфара.

Всички проверки са минали, вече съм на гейта. Оглеждам се наоколо. Забелязвали ли сте, хората, които чакат един и същи самолет, си приличат. Ето, тези тук са облечени като мен -като за едно и също събитие, като за един и същи географски пояс. Говорят моя език или аз говоря техния. Но сега всички мълчат, някак всеки за себе си. В очите им се четат неизключени котлони, ненахранени котки, забраавени документи. Заради мъглата над летището има тапа- нито обхват,нито wifi. Навън не се вижда нищо. Всеки се оглежда, но гейта е тесен, погледът неизбежно се спъва в друг поглед, започва неловък разговор.

Говорим за времето- какво ще е когато кацнем. Един чул, че ще вали, друг че ще е слънчево. Тази тема изглежда вълнува всички, бързо преминава в любезни спорове за климата. Никой не е бил там , където отиваме, но всички са прочели и чули по нещ. Всеки се е чудил какво да вземе, към неизвестното повечето хора пътуват с много багаж.

Още една причина да ме е страх да се кача в този самолет, аз дори не мога да го видя на пистата. Мъглата никога не е била така непрогледна. А целият този багаж, който са помъкнали останалите пътници- как ще издържи такава тежест? И с тази тапа, вече не мога да се обадя на никого, дори да напиша съобщение, ами ако се случи нещо? Или ако нещо вече се е случило, а не може да ми се съобщи? И защо изобщо реших да замина в това време?
***
Започваме да губим височина. Стюардесата съобщава, че скоро ще кацнем. Времето, казва, е ясно и слънчево. Започвам да се намествам нервно, мъжът на седалката до мен си отваря бира. Има вид на човек, който всеки ден ходи на работа със самолет.

-Бях сигурен, че ще кацнем в година с хубаво време.
-И аз- отговарям неубедително- затова пътувам с толкова малко багаж.
-Чудесно, искате ли да си поделим таксито от летището? Аз съм във Вашата посока.

***
Ако минавате през летището и имате нужда от нещо, встрани от контейнера на терминала може би още лежат:

голяма купчина картички с оригинални и трогателни пожелания
учебници по философия, себепознание и психоанализа
2 малки книжки (умни и увлекателни, като за плажа)
1 хубава,но тежка (ако ви се прииска да халосате някого по главата, ще ви свърши отлична работа)
оранжев чадър
2 билета за театър ("Зад канала")
високи руски ботуши и яка от лисича кожа
тефтер (285 стр.,изписан)
билет за връщане


четвъртък, 10 декември 2015 г.

Весела Коледа и... нали знаеш

На един баща и на сина му, 
на К
ал.., който няма да го прочете 
и на
онези, на които няма да се обадя

Това задавяне ще продължи с години. Убий ме, няма да го кажа първа. Една сутрин с кафето ще ми съобщят новината за твоята смърт и играта ще свърши. Ще преглътна. Земното кълбо ще остане заключено между ребрата ми, ключът ще е хвърлен в океана. Ще ходя по улицата, ще се олюлявам от тежестта,а хората ще ме мислят за пияна.

***
Празничните лампички светват-изгасват, накъсват на кадри разливането на ракиената чаша на чичо ми. Знам какво няма да се случи в полунощ, докато казваме наздраве, вместо молитва, нито утре сутрин, докато всички разопаковат Коледа. Сега то няма да се случи за първи път, а после няма да се случва на всяка следваща Коледа. Аз все по-рядко ще поглеждам към телефона, една чаша всеки път ще  се разлива.

В една много тиха зимна сутрин, новината за твоята смърт ще пристигне по въздуха, ефирна и деликатна, без да обезпокои натрупалите по перваза снежинки. Няма да отварям прозореца. После отново ще бъде коледна нощ. От ракиената чаша, надживяла чичо ми, ще пие мъж, който ще ми се струва непознат. И мъжът ще сложи ръка на бедрото ми, ще поиска лед. Той може да си поиска всичко без колебание. 

В кухнята някой е пушил и е забравил прозореца отворен. Ние никога не я проветряваме, и двамата пушим на абсорбатора. Нахлул е студът. Вън от себе си, ще набирам отново и отново несъществуващия номер, за да ти честитя тая шибана Весела Коледа, било е толкова лесно. После ще изляза сама по пустите улици и ще пожелавам Весела Коледа на котките, на врабчетата и голите дървета... Ще изровя дупка в пясъчника и ще извикам в нея, защото ти винаги си живеел на дъното. Ще се върна преди някой да е забелязал, че ме няма и ще набера номера само още веднъж, за всеки случай. 

Името ти още ще е в телефонния указател, всъщност то ще бъде навсякъде. Ще виждам буквите, изписани от падналите клони в снега,  в извивките на река Тополница, между плуващите в супата моркови...Ще събирам пръчките, ще гледам дълго водата, ще стоя над супата с часове и ще разбърквам....докато не съживя наново всяка дума. Само така ще съм сигурна, че теб те е имало.

Ако Коледа изобщо е способна на някакво чудо, то е телефонно обаждане. Понеже не вярвам, преди да е станало твърде късно,

Весела Коледа и...нали знаеш



събота, 5 декември 2015 г.

Житейските мъдрости, които научих (чак) на 22

Ако решиш да действаш все едно няма утре, утре най-вероятно ще ти се иска да те няма.

Ако откраднеш нещо от общежитието, вероятността да те хванат е правопропорционална на големината му. Сушилнята не е добър вариант.

Забравил си някого когато спреш да си избираш негови двойници или пълни противоположности.

Не си намисляй желание преди да си запалил фенера- много е възможно да не отлети.

Какъвто и да мислиш, че е твоят тип, животът ще те опровергае.

През който и сезон да решиш да посрещаш изгрева, облечи се дебело.

Не приемай дори дъвка от 16-годишен (камо ли трева).

Ако в коридора в хостела видите огромен дебел негър, той задължително ще се окаже във вашата стая. И ще пръдне.

Ако можеш да не публикуваш нещо, не го публикувай.

Питай хората, които харесваш какво четат. Така каквото и да стане, после ще си на печалба.

В Полша биха ти спасили живота. Ако ги помолиш на полски.

Ако видите ливанска сладкарница, продължете напред с бързо темпо.

Никога не допускай да бъдеш в лоши отношения с човек, който знае твърде много.

Не е нужно да отвориш тоалетното шкафче на мъж, за да ти просветне, че може би е  гей, но в краен случай и това помага.

Никога не си проверявай фейсбука, когато си на парти. Колкото и малък да е шансът да попаднеш на нещо, което да ти скапе вечерта.

Ако видите стотина испански студенти в перално помещение, пожарната и полицията са напът.

Не прави една грешка 2 пъти. Прави я 5,6 пъти, за да си сигурен.

Ако видите паметник на човек, с отсечени глава или крайници, намирате се в Полша.

Терминал 1 е единственият клуб, в който можеш да слушаш суинг кавър на Снууп Дог в компанията на двойника на Фики.

Само лимонът отива на всичко.

Джин НЕ.

В сълзите им не вярват
на русите жени

Двойникът на Миро от Каризма живее(ше) в Познан. Очаквайте снимка.



четвъртък, 3 декември 2015 г.

Предишни години не бях забелязвала

ПРОЛЕТ
борбата на малкото цвете за първото вдишване,
съпротивата с почвата, къртицата, червеите,
колко боли от покълването.

ЛЯТО
как се поти конят от юлската жега,
конската кожа лъщи,
кръвопийците лепнат по нея.

ЕСЕН
колко е трудна раздялата на клона с крушата,
но когато натежи, а вятърът завее
е въпрос на оцеляване.


Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...