Ако в навечерието на 2017 година някой ми я беше пуснал на лента, щях да се завия през глава.
Когато бях на 6, в "Отместъпрестъплението Маями" чух репликата "всички това ни чака" по повод на един скелет и това е първата паника, която помня.
-мамо, аз ще стана ли скелет?
-всички ще станем.
Но мен всички не ме интересуваха. Нещо ужасяващо щеше да се случи с мен и целия плач на света нямаше да е достатъчен да го избегна.
а стаята, играчките, дакела, грамофона...какво щеше да стане с тях... а с мама? нищо да не се променя, само това исках.
Стоях завита през глава с часове, дни, месеци, а накрая тя дойде и ми каза, че ще умра само ако поискам. В противен случай, няма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защ...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце...
-
Чайковски има цикъл от три малки пиеси за пиано- "Болната кукла", "Погребението на куклата" и "Новата кукла"....
-
На един баща и на сина му, на К ал. ., който няма да го прочете и на онези , на които няма да се обадя Това задавяне ще продължи...