петък, 1 декември 2017 г.

Тази година беше неизбежна

Ако в навечерието на 2017 година някой ми я беше пуснал на лента, щях да се завия през глава.

Когато бях на 6, в "Отместъпрестъплението Маями" чух репликата "всички това ни чака" по повод на един скелет и това е първата паника, която помня.

-мамо, аз ще стана ли скелет?
-всички ще станем.

Но мен всички не ме интересуваха. Нещо ужасяващо щеше да се случи с мен и целия плач на света нямаше да е достатъчен да го избегна.

а стаята, играчките, дакела, грамофона...какво щеше да стане с тях... а с мама? нищо да не се променя, само това исках.

Стоях завита през глава с часове, дни, месеци, а накрая тя дойде и ми каза, че ще умра само ако поискам. В противен случай, няма.

Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защ...