Единственото, трудно за хвърляне, е тамагочето. Онази пластмасова кутийка с малък екран, която се превръща в каквото животно си поискаш. Всяка година пишеш на дядо Коледа за зайче, а дядо Коледа ти носи тамагоче, което може да се превръща в 6 различни животни- включително в зайче. И гледаш си ти зайчето, храниш го, чистиш му, а то ти се отблагодарява с 1 до 6 звезди, според количеството на радост и благодарност, което си му осигурил.Зайчето се оказва нелесно за отглеждане животно. Започва да пищи по няколко пъти на нощ,че не си се погрижил за него. То не може да чака да свършиш това,с което си се захванал, зайчето иска вниманието ти тук и веднага. Иначе ще умре. Накрая ти писва,решаваш да го изхвърлиш. Но тамагочето не работи така, нали е зайче. Не можеш просто да го убиеш, трябва да изчакаш да умре. Да го слушаш как плаче, да гледаш как присветква жално екранчето, как скалата на ситост намалява като изтощаваща се батерия . Впрочем тамагочето работи на слънчеви батерии, ако не го оставиш да умре, ще живее вечно. За това се изисква хладнокръвие, което по-често се среща у дете,отколкото у възрастен. Един възрастен вероятно би отглеждал зайчето с години- от жалостивост, но най-вече от нерешителност. Би ставал по три пъти на нощ като за новородено, би го крил под работното си бюро, за да е винаги нахранено и доволно.
Напоследък често се стряскам насън, чувам писъците на зайчето, което оставих да умре преди години. Когато ми омръзна от него, го хвърлих в кофата и го затрупах с домакинско роло, но пищенето продължаваше да се чува дори от другата стая. На сутринта помолих баща ми да го изхвърли в контейнера до офиса му и скоро забравих за него, живота си продължи, а дядо Коледа никога не ми донесе истинско зайче.
Вече съм възрастен. Понякога се будя от остри стържещи звуци, идващи от кухнята и се изправям рязко в леглото...
-Какво става,добре ли си?
-Да, всичко е наред. Мисля, че имаме мишки.
