четвъртък, 12 септември 2019 г.

Доста време трябваше да мине до днес, докато се реша да видя какво става с теб. Така е с любовта от пръв поглед, после дълго не можете да се погледнете.

Забързала си емоционалния метаболизъм, по всичко личи. Поздравявам те за това, никой не знае по-добре от мен колко усилия коства, когато не е ген. Толкова си хубава, дори повече от деня, в който те видях за първи път. Тогава носеше жълт вълнен пуловер и тумбести обеци, а аз все чаках да кажеш нещо, защото говореше ясно и изразително и винаги беше любопитно да те слуша човек, въпреки че те смятах за абсолютно дете.

Не е много задълбочено, ще кажеш, но нищо не ме умилява така, както нечия хубост. И заради хубостта ти се появи този неочакван прилив на топли чувства, който ме накара да ти напиша нещо. Мислех, че няма да има някого с когото толкова да се смея - имаше, мислех че няма да има друг така да ме разбира - имаше. И преживявания, не по-малко хубави, имах с други хора, но нали любовта не е тикчета върху списък. И незаменимост не е - всички хора са незаменими (както казва Селин). И спомени не са - аз вече не помня нашите смешки, също и нищо от нашите разговори. Любовта е много по-веществена, отколкото я описват. Ето, аз нося подаръците от теб, пазя няколко картички и 1-2 книги. Но най-много харесвам гривните.

Любовта също не е да се връщаш назад, да упорстваш на всяка цена или да страдаш. Всичко това са егото, инерцията и неистовото ни нежелание да се приспособяваме към промените. Всеки може без всеки - от теб го знам и няма нищо по-вярно.

По-добрата част от мен искаше да ти каже тези неща, а също и че се радва за теб, макар все още да не разбира.

четвъртък, 5 септември 2019 г.



Наскоро ми се случи нещо необикновено. Намирах се на височината на покривите на старите софийски кооперации, беше много късно или много рано - единственото време, в което може да се случи такова нещо. В разговора между непознатите наоколо настъпи мълчание, колите долу, които се вливаха в основната пътна артерия, не издаваха никакъв звук. И у мен се появи една приповдигнатост, като в онзи момент насред филхармонията точно между настройването на  инструментите и първия встъпителен акорд.

Зад гърба ми песента се разля бавно и промени климата. Беше саундтрак за излитащ далечен самолет на фона на изгрева, за първа топла вечер в парка, за кафе от термос рано сутрин пред палатката до някое езеро, за пристигане в непознат град, за събуждане в нова квартира.

И преди всичко, за 5 часа́ сутринта на покрива на един град, в който допреди няколко минути нищо ново не можеше да се случи.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...