Сама съм си го предсказала с писане. Сетих се за десетките пъти, в които съм сънувала, че съм на шофьорската седалка, колата се движи, а аз не знам как да я управлявам. Ще спреш да сънуваш тези кошмари, когато вземеш книжка - така ми казват. А аз стоя пред текста, стоя в колата, която не мога да управлявам, и си повтарям, че винаги, винаги, каквото и да се обърка, остава една ръчна спирачка, която не изисква шофьорски умения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Още една разходка по реките на Европа
През пролетта на 2019 година бях за няколко дни в Белград. Прекарах повечето време в кафетата-кораби или може би корабите-кафенета по Дунав....
-
Отдавна не съм ти писала, но ти обичаш историите за пътешествия, затова ще ти разкажа за още един град, който посетих за кратко. Не е точно...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце...