То е като трупа на сцената, който ще се вдигне от земята. Телефонът, който ще звънне в трето действие. Пушката, която трябва да гръмне. И най-хаотичната постановка е линеен процес в посока на неизбежното.

То е размитото множество, най- голямото признание за безсилие, което е правила математиката. Изходът от всяка нерешима задача.

Публиката знае отговора, разбира се, но е тук, за да види решението. Тук и убитият и убиецът знаят, че отиват към изстрела. В театъра нито едно съпротивление не може да трае до края. Актьорът никога не отнася тайната със себе си зад завесата.

Да, може да се гърчиш на седалката си от ужас през цялото време, може да си подремнеш или да гледаш внимателно - пушката ще гръмне точно тогава, когато си забравил за нея.

Събери две и две и ще чуеш много повече, отколкото някога ще ти кажа

Днес, когато навън е такава виелица, си представям как сме на топло в апартамента с високите тавани, всеки си върши нещо свое, а по телевизора звучи новинарска емисия. И си мълчим, така уютно, както сме си мълчали неведнъж по покривите на града, по малките му балкончета, в порутени стари постройки, по тротоарите и реките му, които понякога се пресичат. И никой не иска да се прибира, имаме още толкова да си кажем, че улиците се издължават, градът става безкраен, като всеки нов град. И градът действително не е нашият, но е наш и сега сме недосегаеми.

Тук единствено един за друг не сме чужденци, но и така не можем нищо да си кажем. Впрочем, знаеш ли, че нашите езици имат общ корен? Без твоя език, моят изобщо нямаше да го има. Да вземем една симфония  например- тя би била невъзможна без уравнението на хармонията. Нейната структура е една съвършена симетрия, за която и решетката на снежинките би завидяла.

Един ден проф. Ноам Елкис обръща “с главата надолу” прочутата тема от Паганини и получава 18-та вариация на Рахманинов от неговата Рапсодия върху една от темите на Паганини. И все пак, симетрията е последното, за което ми се говори. В партитурите на двете огледални произведения открих един диез разлика и сега ми се струва, че този диез би бил много по-интересна тема за разговор.

Сама съм си го предсказала с писане. Сетих се за десетките пъти, в които съм сънувала, че съм на шофьорската седалка, колата се движи, а аз не знам как да я управлявам. Ще спреш да сънуваш тези кошмари, когато вземеш книжка - така ми казват. А аз стоя пред текста, стоя в колата, която не мога да управлявам, и си повтарям, че винаги, винаги, каквото и да се обърка, остава една ръчна спирачка, която не изисква шофьорски умения.

Тадж Махал е построен, за да увековечи красотата на една жена. Най-великата картина на всички времена е портрет. Сикстинската капела е изрисувана от Микеланжело в съревнование с друг италиански художник. Откриването на лекарство срещу неизлечима болест е станало, в опит да се излекува един човек.

Аз не вярвам, че някой, който прави нещо добре, го прави за широката публика. И в този ред на мисли, има нещо отвратително в това да снимаш вълнението по лица на хората в залата след края на собственото си представление.

Доста време трябваше да мине до днес, докато се реша да видя какво става с теб. Така е с любовта от пръв поглед, после дълго не можете да се погледнете.

Забързала си емоционалния метаболизъм, по всичко личи. Поздравявам те за това, никой не знае по-добре от мен колко усилия коства, когато не е ген. Толкова си хубава, дори повече от деня, в който те видях за първи път. Тогава носеше жълт вълнен пуловер и тумбести обеци, а аз все чаках да кажеш нещо, защото говореше ясно и изразително и винаги беше любопитно да те слуша човек, въпреки че те смятах за абсолютно дете.

Не е много задълбочено, ще кажеш, но нищо не ме умилява така, както нечия хубост. И заради хубостта ти се появи този неочакван прилив на топли чувства, който ме накара да ти напиша нещо. Мислех, че няма да има някого с когото толкова да се смея - имаше, мислех че няма да има друг така да ме разбира - имаше. И преживявания, не по-малко хубави, имах с други хора, но нали любовта не е тикчета върху списък. И незаменимост не е - всички хора са незаменими (както казва Селин). И спомени не са - аз вече не помня нашите смешки, също и нищо от нашите разговори. Любовта е много по-веществена, отколкото я описват. Ето, аз нося подаръците от теб, пазя няколко картички и 1-2 книги. Но най-много харесвам гривните.

Любовта също не е да се връщаш назад, да упорстваш на всяка цена или да страдаш. Всичко това са егото, инерцията и неистовото ни нежелание да се приспособяваме към промените. Всеки може без всеки - от теб го знам и няма нищо по-вярно.

По-добрата част от мен искаше да ти каже тези неща, а също и че се радва за теб, макар все още да не разбира.

Наскоро ми се случи нещо необикновено. Намирах се на височината на покривите на старите софийски кооперации, беше много късно или много рано - единственото време, в което може да се случи такова нещо. В разговора между непознатите наоколо настъпи мълчание, колите долу, които се вливаха в основната пътна артерия, не издаваха никакъв звук. И у мен се появи една приповдигнатост, като в онзи момент насред филхармонията точно между настройването на  инструментите и първия встъпителен акорд.

Зад гърба ми песента се разля бавно и промени климата. Беше саундтрак за излитащ далечен самолет на фона на изгрева, за първа топла вечер в парка, за кафе от термос рано сутрин пред палатката до някое езеро, за пристигане в непознат град, за събуждане в нова квартира.

И преди всичко, за 5 часа́ сутринта на покрива на един град, в който допреди няколко минути нищо ново не можеше да се случи.

All in

https://www.ted.com/talks/benjamin_zander_on_music_and_passion?language=bg&fbclid=IwAR3rCg7Gr1_x7Yi9-bsuhRZZUnhC19HpXQBuVTjVfDs6UfHshwNFU7v1JYI#t-428840

<3

Веднъж бях наистина близо

Един непознат ми каза на по цигара пред някакво заведение, че хората сме правели неща, с които съзнателно си вредим, защото така изкупуваме греховете си. Затова, всеки път щом спирал цигарите, му се случвало нещо лошо, и накрая се отказал. Животът, вика, ни дава изпитания, когато спрем да се самонаказваме.

Казах му, че правим всички тези неща просто от скука. Както вредните храни се ядат от скука, цигарите са начин за приобщаване, алкохолът е, за да се случи нещо интересно и така нататък. И ако не си падаш по пиенето, нито по сладкото...Впрочем ако теорията е вярна, то очакванията трябва да изкупуват най-много грехове. Обаче те също не ме изкушават отдавна.

От години правя опити да пропуша. Вече не се задавям, нямам нищо против лошия вкус и миризмата на тютюн, мога да изпуша една кутия ей така наведнъж и неведнъж съм го правила. Знаеш, виждал си, всеки би се заблудил.. Заради лекотата, с която палецът се плъзга по палчето на запалката и настървението на първото дръпване, като завръщане след дълги лишения.

Непознатият ми подаде поредна цигара, после още една. Изглеждаше доволен. Не гълтах, но той нямаше как да го знае.

I remember the night and the Tennessee Waltz

Как изпуснах карнавала в Ница

Отдавна не съм ти писала, но ти обичаш историите за пътешествия, затова ще ти разкажа за още един град, който посетих за кратко. Не е точно твоят тип, с руини, изпрани килими, стари джипове и прашни улици, всъщност е точно обратното. Прилича на обективно красива жена - не всеки ще се влюби в нея, но никой няма да отрече, че е хубава.

Камъните на плажа са обли и топли, в небето се реят парапланери, а цветът на морето е толкова тюркоазен, че се питаш дали тази обективно красива жена не си е сложила лещи.

Едно дете тича по крайбрежната в светлите си панталони и търси къде да ги нацапа.

Уличните музиканти носят тонколони вместо китари, а от тях звучат всички онези мелодии, които си слушал милион пъти на живо по улиците на Европа. На всеки няколко минути покрай теб елегантно притичва джакръсел. Тук те са толкова много, че ако не ги водеха на каишки, стопаните им сигурно щяха всеки ден да се прибират с различен.


Знаеш, особено ти, колко е неприятно рязко да ти свърши топлата вода и да те залее ледена струя. Тук обаче и бойлерите са им различни. Толкова бавно и постепенно захладнява водата, че изобщо да не усетиш как се къпеш в студена. С други думи, много полезно преживяване. Съседката цяла е озарена от радост, когато се срещнете в магазина, но попаднеш ли с нея в екстремно тесния (колкото клетка на папагал) асансьор, веднага обръща гръб. (все се мъча да си предсавя, как ли изглежда тогава лицето й?). Няма да пропусне да задържи вратата на излизане, виждаш ли, не е лош човек.

Много е лесно да дойдеш тук и също така лесно да си тръгнеш. Нов самолет излита от мъничкото летище на 15 мин., всеки трети автобус на главната улица пътува до съседни държави. Като всеки хотел, градчето се пълни в петък и се изпразва в неделя следобед. Аз пристигнах тук в понеделник и то ме посрещна с най-ясното си небе и най-чистите улици. В петък май дори не забеляза, че си тръгвам.