сряда, 18 декември 2019 г.

То е като трупа на сцената, който ще се вдигне от земята. Телефонът, който ще звънне в трето действие. Пушката, която трябва да гръмне. И най-хаотичната постановка е линеен процес в посока на неизбежното.

То е размитото множество, най- голямото признание за безсилие, което е правила математиката. Изходът от всяка нерешима задача.

Публиката знае отговора, разбира се, но е тук, за да види решението. Тук и убитият и убиецът знаят, че отиват към изстрела. В театъра нито едно съпротивление не може да трае до края. Актьорът никога не отнася тайната със себе си зад завесата.

Да, може да се гърчиш на седалката си от ужас през цялото време, може да си подремнеш или да гледаш внимателно - пушката ще гръмне точно тогава, когато си забравил за нея.

вторник, 3 декември 2019 г.

Събери две и две и ще чуеш много повече, отколкото някога ще ти кажа



Днес, когато навън е такава виелица, си представям как сме на топло в апартамента с високите тавани, всеки си върши нещо свое, а по телевизора звучи новинарска емисия. И си мълчим, така уютно, както сме си мълчали неведнъж по покривите на града, по малките му балкончета, в порутени стари постройки, по тротоарите и реките му, които понякога се пресичат. И никой не иска да се прибира, имаме още толкова да си кажем, че улиците се издължават, градът става безкраен, като всеки нов град. И градът действително не е нашият, но е наш и сега сме недосегаеми.


Тук единствено един за друг не сме чужденци, но и така не можем нищо да си кажем. Впрочем, знаеш ли, че нашите езици имат общ корен? Без твоя език, моят изобщо нямаше да го има. Да вземем една симфония  например- тя би била невъзможна без уравнението на хармонията. Нейната структура е една съвършена симетрия, за която и решетката на снежинките би завидяла.

Един ден проф. Ноам Елкис обръща “с главата надолу” прочутата тема от Паганини и получава 18-та вариация на Рахманинов от неговата Рапсодия върху една от темите на Паганини. И все пак, симетрията е последното, за което ми се говори. В партитурите на двете огледални произведения открих един диез разлика и сега ми се струва, че този диез би бил много по-интересна тема за разговор.

Да се върнем отново на бомбето: На първо място, за Сабина то беше смътен спомен за забравения дядо, кмет на малък чешки градец от миналия ве...