петък, 2 септември 2016 г.

Страници от джобни тефтерчета

При други обстоятелства веднага щях да ти се похваля- научих още един език, на който можем да не си говорим. Или да казваме онова, което не сме мислили никога. Имах един стар приятел, това му беше матерният език.

Бягам в страни, които ги няма на картата. Гледам да не говорят моя език, да не разбирам табелите. Да няма думи в книгите, само ченгели. Ще чета само ноти.

Прабаба ми всеки ден отделяше по половин час за писане с лява ръка, намалявало шанса да те хване склероза. Значи, за да започнеш да забравяш по-бързо, най-добре не пиши изобщо. Ако ти е останала малко хартия, направи ми самолетче и да се махаме.

***
Ако трябва да напиша завещание, сигурно ще е с десетки поправки. Наречете го лоша преценка, аз го наричам лош късмет. Най-лесно е да очакваш от всичките си приятели да те разочароваат и когато някои от тях го направят, да се обявиш за страшно проницателен.

Като усетиш ножа в гърба, не се обръщаш веднага, от неудобство. Когато се обърнеш вече няма никого. Добре, че има едни такива хора, дето като промиват мястото после, по-малко щипе.

Накрая се оказва, че са ти пробили дупки за крила.

***
Зимна сутрин

Колко е чисто навън,
колко са чисти прозорците
и вкъщи колко е светло

ето го, ето те
същия- гледам те
и не те обичам.

***

Троянското село Черни осъм. Висока врата с олющена бяла боя, пред прага й- розови рози, зад стъклото- изтъняло перде. Изглежда все едно някой току що е излязъл до магазина, но ти знаеш, че магазин вече няма, собственикът никога няма да се върне. До металалната кофа, напечена от слънцето, скучае уволненото куче пазач. Срещу високата бяла порта с розите- схлупена гномска къща. На камъка пред нея стои една баба и чака да умре.

Надолу по улицата- дворове с избуели треви, затворена фурна, необрани черници. Прилоша
ми от толкова много черници.

***
Обзалагам се, че цели романи са били написани само поради невъзможността да кажеш нещо с едно-две изречения на един определен човек.

***
Флагът често е червен не заради големи вълни, а поради мъртви течения.

***

-докога ще стоиш тук, става студено
-докато не се върне обратно слънцето


***
The tower in your name ( чуто грешно от една песен )

***

Блогът ми се роди през септември, както първите училищни приятелства и първото стихотворение. Публикувам страници от джобни тефтерчета и се упражнявам по стари чернови, докато не се появи материал за нови. сега няма много за чупене.

Още една разходка по реките на Европа

През пролетта на 2019 година бях за няколко дни в Белград. Прекарах повечето време в кафетата-кораби или може би корабите-кафенета по Дунав....