четвъртък, 29 март 2018 г.

3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679

за хората, които не усложняват нещата, числото е 3,14.

за хората, които усложняват нещата, винаги има по още една цифра след запетаята.

"Независимо от многото аналитична работа, прибавена към изчисленията със суперкомпютри, определили повече от 1 трилион цифри на π, не е намерена закономерност в поредицата от цифри". 

Или иначе казано, от добавяне на цифри след запетаята няма сми.

"за практически, ежедневни нужди прецизност на π от 2 до 5 знака е достатъчна за почти всякакви пресмятания".

но Пи е ирационално число. ти знаеш, че то е в спиралата на твоето ДНК и в зеницата на окото ти и просто отказваш да спреш да търсиш. Трудно е да се борави с толкова много цифри в уравнение.

това тук не е геометрична прогресия, при която всяка следваща снойност е най-голямата. това са просто ненужни числа след запетаята, без константа и без никаква логична последователност. не си никакъв математик ако правиш нещата излишно сложни.

Америка всяка година отбелязва "Денят на Пи" на 14 март. През 2004 г. на този празник Даниел Тамет рецитира 22 514 цифри от числото Пи. 

е, слушай ти ако искаш такава ода на безсмислието....

сряда, 21 март 2018 г.

Да се чакаме на служебния вход



https://www.youtube.com/watch?v=1boeQ9zoF-s

В разгара на сезона, как само ми втръсна от постановки. Добри актьори, лоши актьори, елементарни сюжети, убедителни развръзки, пълнокръвни диалози...

както казва Г. "беше ок, на няколко пъти дори се засмях". Истината е, че понякога ръкопляскаш, станал на крака след края на театъра, просто защото всички други го правят.

чувствам се като дете, което са накарали да чете "Под игото".

А как бях погълната някога от Хари Потър... нищо, никога, нито ред не ми звучеше фалшив, познаваш ли това чувство? Много е лесно за разпознаване - не те оставя да четеш по "една глава на ден". Тогава тъкмо се бях научила да чета.

Сега четем е бързо и диагонално, без препрочитане. Трудно намирам магия и в най- красивото изречение. Дали е нещо от хиледолетието? Едва ли, ако се върнем по-назад, към ренесансовото изкуство, там нещата са изглеждали дори още по-изкуствено. Или пък в американската класика. Диалозите между дами и господа са е няма такава превземка.

Неотдавна много ме изкефи една постановка - хем смислена, хем смешна, абе такава съвсем близка до живота, чак да забравиш, че си на театър. Така искрено отдавна не бях ръкопляскала. И на другия ден, Дон Жуан го засичам в трамвая как блъска с рамо една жена, за да седне на свободната седалка. Нали разбираш, къде отива магията?

Баща ми например, никак не одобрява "хора на изкуството". Това, казва, са суетни безделници. И се впуска в обяснения. Когато обаче иска да каже, че харесва някого, той обикновено е съвсем лаконичен.

"много е истински", само това казва.

Дали това в трамвая не е било инцидентен случай.. или пък само ми се сторило, защото съм очаквала да се разочаровам.... а може малко да преувеличавам и онази вечер в театъра да не е била кой знае какво...в крайна сметка, Дон Жуан не е труден образ.

Джани Родари има една книжка с приказки, всяка с по няколко възможни финала. Читателите могат да изберат измежду три варианта за край или да напишат свой собствен (имаше специално отделено празно поле за това).



*'Текстът на Ерик - Еманюел Шмит - "Процесът срещу Дон Жуан", е част е от сборника с пиеси за театър на Шмит  -"Театър 2".
** не съм се качвала на  трамвай от доста време

събота, 3 март 2018 г.

Ако ти си продължиш по твоя път и аз по моя


Много болни цветя съм пресаждала и пак са умирали, много места съм напускала без да се обръщам. В нощта на заминаване сънувам единственото място, където не мога да се върна. Може би това е проблем с краткосрочната памет. Както възрастните хора с деменция обикалят улиците да търсят къщата, в която са пораснали, но не помнят къде са живели последните 50 години.
Every breaking wave on the shore
Tells the next one there'll be one more

Опитвам се да го кажа красиво и небрежно, но днес не ми е до финтове. Качих се на автобуса, онзи който обикаля Драгалевци и Бояна, и се возих с него по целия му маршрут, докато не се стъмни, а после без да бързам слязох към София по стръмната пътека, на която старата кола се задавяше. Една звезда падна на покрива на високата бизнес сграда зад околовръстното.

And every gambler knows that to lose
Is what you're really there for

Сега можех да притежавам билети за U2, но вмести това в бързината се изплъзна друго желание. Най-добрият начин някой да се върне след дълго отсъствие, е по телефона. Иначе се сблъскваш с остаряването, променените маниери, новият начин на обличане, брада или нейната липса, може дори да не го познаеш...  гласът обаче не се променя. Казват, човек се познавал по очите. Убий ме, не помня какъв цвят са. По пътя на логиката, няма да са били сини, но нищо повече. Понякога трябва да избереш между спомените и разсъдъка си, а в такива случаи аз винаги взимам правилните решения.

Summer I was fearless

Колко трябва да тежи една полярна мечка, за да счупи ледовете между нас? Хумор за математици, само те си го разбират. И все пак, толкова хора се опитват да заместват месото със соя, кафето с чай, хумора със сарказъм... само на мен не ми беше простен опитът да заменя онова, което ме убива, с най-близкото на вкус.

But it's hard to listen while you preach

Нито рекламодателите на здравословни продукти, нито майка ми, нито някой друг успя да ме научи на угризения. Както и ти сам се убеди, да обвиняваш някого, че е направил каквото е направил е най-сигурният начин да ти се случи същото. Вселената много държи да разбереш, че не си по-добър от този, когото съдиш.

The sea knows where are the rocks
And drowning is no sin

Докато написах това и песента свърши, желанието да си поговоря с теб отшумя. Това не е носталгия по миналото, а опит да си взема 5 минутна почивка от настоящето.

And we know that we fear to win
And so we end before we begin

Част от публикациите тук са ми послужили да предотвратя обаждане, от което не е имало никакъв смисъл. Тук приливните вълни могат да се разбиват без никакви последствия. Не че се оправдавам, но ето, че писането може да не е съвсвем безполезно. Нито пък, както си мислят всички ,е свидетелство за кой знае каква любов и мъка.

Are we so helpless against the tide

Напълно е възможно това усещане у Боно да е траело не повече от самата песен.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...