събота, 14 юли 2018 г.

Don’t tell a lie about me dear, I won’t tell the truth about you...

https://www.youtube.com/watch?v=QCnOx4lmnbg

Представям си се, с моите 160 см. да отдам живота си на баскетбола. Или с резките си движения и двете си леви ръце да зарежа всичко в името на хирургията. Или да преследвам мечтата си да бъда стюардеса, без да обръщам внимание, че при всяко излитане от носа ми потича кръв. Всички обаче сме си патили от хора, които правят точно това.

Недостигът на аплодисменти се обостря с годините и ти не си усетил как това те е превълнало в друг човек.  Нищо не оголва зъбите така, както състезателния дух в грешната дисциплина.

Не знам кой лъже децата от малки, че нещата се постигат със зъби и нокти. Докато по други географски ширини ти повтарят "релакс, релакс", тук ти викат "стегни се". Само се огледай - от толкова стягане колко хора са с криви захапки. Цялата им физиономия се е изкривила от вторачване в другия. В другия, при когото нещата  изглежда се получават с лекота.

Сещаш ли се как по реалити форматите питат участниците за какво мечтаят? Тези, които отговарят "за световната сцена", винаги отпадат първи.

понеделник, 2 юли 2018 г.

Тази история е подходяща за хипохондрици

- Има авитаминоза, ще ми я водите всеки ден за системни вливания.

- Не, вижте сега, ние утре заминаваме за море, няма как.

- Можете да я оставите на хотел тук, престоят е 65 лв. на ден и включва всички необходими консумативи, лекарства и манипулации.

- Няма начин.

- Господине, длъжен съм да ви предупредя, че ако я оставите в това състояние, може да не я намерите жива.

- Тогава такъв и бил късметът.

В колата обратно към вкъщи, жена му му се примолила:

- Ами брат ти? 8 години я гледа!

- Брат ми ако иска сам да си я води на вливания. Ти остави резервацията за хотела - да кажем, че ще я отменя. Представяш ли си как всеки ден след работа се прибирам до вкъщи, взимам костенурка, карам я до другия край на града и после я връщам?!  В най-голямото задръстване. И без друго ми е писнало да и сменям водата и да мия миризливия аквариум.
На следващия следобед двамата вече пътували за Гърция в кола с развален климатик. В краката на жената се клатушкала кофата с вода, в която се вози авитаминозната костенурката. Такава жега било, че водата в кофата се нагорещявала през половин час и спирали на всяка бензиностанция да я сменят.

Стигнали границата. Костенурката нямала паспорт, щели да ги върнат. Мъжът излял водата от кофата, хвърлил я в багажника, а тя минала полицейската проверка в джоба на якето му, гък не издала. В Гърция мъжът и жената решили, че ще се разделят, разбира се никой не искал да вземе костенурката. Но как да я оставиш ей така в морето – тя е речна костенурка, при това в незавидно здравословно състояние. Жената се прибрала в София със самолет, а мъжът с колата, затова той взел костенурката и я прекарал през границата по познатата схема. В София я дал на майка си, заедно аквариума за 800 лева, като подарък за рождения ден.
От онова пътуване са минали двайсет и една години. Костенурката смени още трима собственици, събуди се от зимен сън след най-студената зима в историята и оцеля след голямото земетресение, когато една по-голяма вълна я изхвърли на свобода. Известно време след това, новите и собственици продължиха да слагат храна в аквариума и забелязаха отсъствието й едва след седмица, когато тръгнаха да сменят водата.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...