събота, 22 август 2020 г.

Escape room

 


Ноември е. Дни наред слушамe как времето ще се разваля. Всяка сутрин прогнозата казва "последен слънчев ден тази есен, приятели"... и всеки следващ ден е по-топъл от предния.

В друга такава просрочена есен е слънчевият следобед в прозореца на класната стая. Тест по математика, втора поправка. Всички останали вече са предали и са навън, блъскат се в купчините събрани листа и играят тенис на маса. А ти драскаш като луд по черновата, защото се надяваш, че усърдието ще породи у класния някаква снизходителност. 

Последен етаж, задушно, не се диша. Започвам да се унасям. Сънувам, че аз съм задачата. Някой се взира в мен и в очите му препускат със страшна скорост формули, които не разбирам. Без да мога да го спра, изписва цели листове. Той расте, а аз се смалявам.

На теб случвало ли ти се е да знаеш, че сънуваш? Чувстваш ли се свободен да направиш всичко, или те е страх, че ще останеш заклещен в този сън завинаги. Ей така, че докато сънуваш, хората се опитват да те събудят с часове, дни, седмици и накрая се отказват. А ти се луташ по коридорите на същия сън и търсиш прозорец, от който да скочиш, стискаш силно очи и се надяваш, когато ги отвориш да бъде наистина. 

вторник, 11 август 2020 г.

Часът беше малко след 2 на обяд на 11 август 1999 г. По телевизията цяла сутрин предупреждаваха да не се излиза навън и в никакъв случай да не се гледа към слънцето. Всички си бяхме купили от онези шарени картонени очила, с които беше безопасно да се наблюдава затъмнението, бяхме сложили едни такива дори на бебето. Магазинът в центъра на селото затвори за първи път, откакто изобщо съществува. Навън беше задушно, а небето - чисто, без облаци, без вятър. 

Изведнъж започна да се смрачава. Циганите, които се бяха събрали на площада, се хвърлиха върху каруците, натъпкани с по 6-7 човека наведнъж, и запрепускаха нагоре към махалата, като че там нямаше затъмнение. Слънцето се скри за дълги две минути, а после се показа отново - от небе без нито един облак.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...