Отдавна не съм ти писала, но ти обичаш историите за пътешествия, затова ще ти разкажа за още един град, който посетих за кратко. Не е точно твоят тип, с руини, изпрани килими, стари джипове и прашни улици, всъщност е точно обратното. Прилича на обективно красива жена - не всеки ще се влюби в нея, но никой няма да отрече, че е хубава.
Камъните на плажа са обли и топли, в небето се реят парапланери, а цветът на морето е толкова тюркоазен, че се питаш дали тази обективно красива жена не си е сложила лещи.Едно дете тича по крайбрежната в светлите си панталони и търси къде да ги нацапа.
Уличните музиканти носят тонколони вместо китари, а от тях звучат всички онези мелодии, които си слушал милион пъти на живо по улиците на Европа. На всеки няколко минути покрай теб елегантно притичва джакръсел. Тук те са толкова много, че ако не ги водеха на каишки, стопаните им сигурно щяха всеки ден да се прибират с различен.
Знаеш, особено ти, колко е неприятно рязко да ти свърши топлата вода и да те залее ледена струя. Тук обаче и бойлерите са им различни. Толкова бавно и постепенно захладнява водата, че изобщо да не усетиш как се къпеш в студена. С други думи, много полезно преживяване. Съседката цяла е озарена от радост, когато се срещнете в магазина, но попаднеш ли с нея в екстремно тесния (колкото клетка на папагал) асансьор, веднага обръща гръб. (все се мъча да си предсавя, как ли изглежда тогава лицето й?). Няма да пропусне да задържи вратата на излизане, виждаш ли, не е лош човек.
Много е лесно да дойдеш тук и също така лесно да си тръгнеш. Нов самолет излита от мъничкото летище на 15 мин., всеки трети автобус на главната улица пътува до съседни държави. Като всеки хотел, градчето се пълни в петък и се изпразва в неделя следобед. Аз пристигнах тук в понеделник и то ме посрещна с най-ясното си небе и най-чистите улици. В петък май дори не забеляза, че си тръгвам.
