Бях извършила убийство по невнимание. Хванаха ме още преди да разбера какво става. На разпита си казах всичко. Чух колко нелепо звучи отстрани. Следователят си дръпна от цигарата и ме прекъсна. Всичко му било ясно, няма какво да обяснявам повече. Обаче аз държах да разкажа как се беше случило. Секунда невнимание, това беше всичко. Аз не съм убиец.
-Но все пак се опита да скриеш трупа...
Така се озовах в затвора, където никой не идва на посещение.
вторник, 12 април 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Не съм идвала отдавна, но наближа зима и през зимата по-често ми домъчнява за писането. Също по-често ми се слуша Адел и по-често питам стар...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце... -
Отдавна не съм ти писала, но ти обичаш историите за пътешествия, затова ще ти разкажа за още един град, който посетих за кратко. Не е точно...