понеделник, 30 октомври 2017 г.

След края на света

50-та тренировка за атомна бомба -
всички се чудим защо е по-сигурно
под нашите бюра.

Чарлс Трамбъл


Седях там и гледах атома как се разпада.

Отломките не носят утеха, труповете трябва да се изгарят.

Гледката от спускането на ковчег никога не се забравя.

Сбогом със смс, кремация на отношенията в твое отсъствие- чиста работа. Съобщават ти, че нещо е умряло и ти връчват кутия с прах. Склонен си да вярваш, виждал си симптомите приживе и все пак, труп не си видял. Няма как да не остане 1% съмнение - дали не е фалшива новина, неуместна шега или дълго планирана инсценировка?

Обесването е друго нещо. Съвсем безапелационно си се сбогувал, без право на съмнения. За близките ти твоето сбогуване е като финална сцена от европейски филм. Обаче след края му, вратите на киносалона са заключени, никой не светва лампите. За секунда ти минава през ума, че никога няма да напуснеш залата.

Казват, че хора със синдрома на Хашимото имат някакво радио излъчване и могат да зареждат батериите на електрически устройства. Веднъж докато наблюдавах един щурец, той започна да вдига тоновете на изпълнението си, а честотата на радиото наистина се оправя, когато съм наблизо. Дали това са симптоми?

Който поставил названието Атом ( в пр. неделим) е дал неизпълнимо обещание. Никой не знае какво е То, което държи атома цял, но дори То няма силата след ядрен взрив да събере молекулите обратно. Съществуват три вида: Алфа разпад на атома е разпад от само себе си. Никой не може да каже защо, случва се спонтанно, без намесата на никаква радиоактивна сила. За останалите разпади чувствам вина и въобще не ми се говори.

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...