Познавах това момиче, някога тя танцуваше,

някога живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми.

Познавах това момиче, някога тя се движеше

казваше ми лъжи и ми показваше доказателства.

 

Но тя не танцува вече

тя не танцува вече.

Не, тя не танцува вече

казах го, не танцува вече.

 

Така че аз също

така че аз също

така че аз също

 

Познавах това момиче, някога тя избухваше

взимаше ме и ме слагаше обратно на място.

Познавах това момиче, тя беше електричество,

но тя не танцува вече, трябва да приема това.

Някога тя танцуваше до разсъмване, свиреше песента,

човече, това не е хубаво, няма да отнеме много време, избухване нонстоп, скъпа

докато не си замине денят, може би аз съм този, който обърка всичко.

Някога тя танцуваше до разсъмване, на повече от един ром,

пиеше до сутринта и добавяше още малко ликьор,

докато не започнехме да се прозяваме, но мисля че аз просто исках да ме обича.

 

Тя не танцува вече

Тя не танцува вече

Тя не танцува вече

Казах, не го прави

Тя не танцува вече.

 

Познавах това момиче, някога тя танцуваше.

някога живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми.

Познавах това момиче, някога тя се движеше

казваше ми лъжи и ми показваше доказателства.

Някога тя танцуваше до изгрева, обичаше и беше обичана,

бяхме млади, и пияни, и глупави, но този кораб отплава, той потъна.

Вече съм безчувствен и просто се опитвам да я забравя.

Някога тя танцуваше до разсъмване, на повече от един ром,

пиеше до сутринта и добавяше още малко ликьор,

докато не започнехме да се прозяваме, но мисля че просто исках да ме обича.

 

Но тя не танцува вече,

тя не танцува вече.

Не, тя не танцува вече

казах го, не танцува вече.

 

Така че аз също

така че аз също

така че аз също.

Рано сутринта в единственото такси на паркинга на къмпинг Смокиня се качи една хубава жена на средна възраст, спортно облечена. Без да я попита накъде отива, шофьорът каза, че пътят до Созопол е затворен, затова трябва да се заобиколи по крайбрежния.

- Още по-добре, да си погледаме морето. Ако знаете какъв стахотен изгрев беше тази сутрин, заливът като езеро, на небето нито един облак, какви цветове само, не можеш да отместиш поглед.

Той обаче не реагира и тя продължи:

- Но вас едва ли може да ви впечатли човек с изгреви ако си живеете тук.

Шофьорът помълча още малко, докато изкачваха хълма и чак тогава отговори:

- Преди да го взема това такси съм бил 30 години по корабите моряк. Имаше веднъж в екипажа един доктор, така като тебе ставаше всяка сутрин да гледа изгрева. После идваше да ни разказва. И залез не изпускаше впрочем. Абе изобщо странна птица беше. Зимата като се върнахме на сушата се обеси.