Ден 317
Сега навсякъде се говори за почивки и покрай това и аз често си мисля за мечтаната почивка, тоест за различни начини, по които умът ми може да се изключи.
Първи и най-очевиден вариант би бил един дълбок, непробуден 12-часов сън в прохладна стая. И бавно събуждане.
Втори вариант - няколко часа, а защо не дори няколко дни във влак, взирайки се в прозореца. Дълго и напоително, докато не ме погълне напълно влаковият ритъм. Или гласът на непознатия срещу мен, който ми разказва целия си живот, като в Крейцерова сонара.
Трето - белот турнир. Може би някъде на къмпинг на морето. От сутрин до вечер само белот и нищо друго, на сянка пред караваната.
Да изчета наведнъж, без почивки, цялата поредица Хари Потър на пода в детската ми стая.
Да боядисам в бяло всички стени на една къща.
Рейв парти. Никога не съм била, но точно така си го представям.
Това, с което свиквам най-трудно, е предсказуемостта. Винаги да знаеш точно къде как и в колко часа ще се прибереш. Никога не ми се е случвало да си събера неща в чанта за два дни и да хвана автобуса занякъде, само ми е хрумвало. Но винаги преди съм знаела, че мога да го направя, ако реша. Това ми липсва, да мога ако реша.
Не ми липсва да ходя на събития, цялата подготовка и организация с хора, но много ми липсва възможността внезапно да се окажа на парти и то да е феноменално. Преди се случваше един на сто пъти, но сега шансът да се случи е като в онзи виц с Господ и фиша от тотото.
Липсва ми приятелите ми да ме занимават с пълни глупости. Може би си казват, че сега имам по-важна работа.
Не знам кое повече ми липсва, сънят или излежаването . В тази категория слагам и правото да съм уморена, схваната или настинала. Разбира се и правото да съм безотговорна, да плувам на неохраняем плаж, да карам ски извън пистите или да вдигна 160 на магистралата. Тези и много други неща, които никога не съм правила.
