В петък не се започва
нищо ново така са ме учили
но във всички останали дни
от следобед до вечер
се надига у мен заминаване
събирам нещата си
билетът за другаде
живее измачкан в джоба ми
всяка вечер (освен в четвъртък)
подготвям с вълнение стаята
за следващи наематели
после си лягам и мисля
ще боядисат ли в розово
ще запълнят ли светлия ъгъл
за четене с нещо "декоративно"
стаята вече е тяхна подписах се
но щом се събудя намирам
всичко постарому
някой всяка нощ идва
и в съвършено празната
нерозова стая
връща обратно нещата ми
*тази година ми е тръгнало на чести заминавания, пътуване с малко багаж и бързи промени. и всъщност не е лошо. сега пак ми се пътува нанякъде, с лятото:)
понеделник, 24 август 2015 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17. "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...

-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце...
-
През пролетта на 2019 година бях за няколко дни в Белград. Прекарах повечето време в кафетата-кораби или може би корабите-кафенета по Дунав....
-
Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеше к...
Няма коментари:
Публикуване на коментар