В петък не се започва
нищо ново така са ме учили
но във всички останали дни
от следобед до вечер
се надига у мен заминаване
събирам нещата си
билетът за другаде
живее измачкан в джоба ми
всяка вечер (освен в четвъртък)
подготвям с вълнение стаята
за следващи наематели
после си лягам и мисля
ще боядисат ли в розово
ще запълнят ли светлия ъгъл
за четене с нещо "декоративно"
стаята вече е тяхна подписах се
но щом се събудя намирам
всичко постарому
някой всяка нощ идва
и в съвършено празната
нерозова стая
връща обратно нещата ми
*тази година ми е тръгнало на чести заминавания, пътуване с малко багаж и бързи промени. и всъщност не е лошо. сега пак ми се пътува нанякъде, с лятото:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Да се върнем отново на бомбето: На първо място, за Сабина то беше смътен спомен за забравения дядо, кмет на малък чешки градец от миналия ве...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце... -
Чайковски има цикъл от три малки пиеси за пиано- "Болната кукла", "Погребението на куклата" и "Новата кукла".... -
На един баща и на сина му, на К ал. ., който няма да го прочете и на онези , на които няма да се обадя Това задавяне ще продължи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар