В петък не се започва
нищо ново така са ме учили
но във всички останали дни
от следобед до вечер
се надига у мен заминаване
събирам нещата си
билетът за другаде
живее измачкан в джоба ми
всяка вечер (освен в четвъртък)
подготвям с вълнение стаята
за следващи наематели
после си лягам и мисля
ще боядисат ли в розово
ще запълнят ли светлия ъгъл
за четене с нещо "декоративно"
стаята вече е тяхна подписах се
но щом се събудя намирам
всичко постарому
някой всяка нощ идва
и в съвършено празната
нерозова стая
връща обратно нещата ми
*тази година ми е тръгнало на чести заминавания, пътуване с малко багаж и бързи промени. и всъщност не е лошо. сега пак ми се пътува нанякъде, с лятото:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Миналата есен М. беше ходила при роднини в Америка и ми беше купила чанта. Малка дамска раничка на шик марка. Искаше да се видим, за да ми я...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце... -
Чайковски има цикъл от три малки пиеси за пиано- "Болната кукла", "Погребението на куклата" и "Новата кукла".... -
Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар