сряда, 25 ноември 2015 г.

Край #9

Усещането, че вървиш към ръба те кара да се оглеждаш наоколо, окото се вкопчва във всеки детайл. Лъсва потното чело на планината, влагата ме притиска надолу. По билото се ронят камъни. Преди края всяка дума носи тежестта на стотици разговори. Последното стихотворение в книгата трябва да съдържа историята на света, а поантата да кръцне прецизно червения кабел.

Моля те, спри да се движиш между куршумите, мисълта ми не може да бъде навсякъде. Ние не знаем какво е война, макар че аз живея в последна степен на тревога от доста време. Оцеляхме след взрив, за който никой не уведоми властите. Имаше и други пострадали, но това не е важно. Продължавам да намирам останали парчета от експлозивите, не знам как се обезвреждат и ги оставям да ми вредят. Търся своя начин за справяне с постравматичния стрес. Всеки ден залагам на рулетката всичко което имам, но винаги изгърмява някой друг, а тая гад оцелява, мамка й.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17.  "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...