На
един баща и на сина му,
на Кал.., който няма да го прочете
и на онези, на които няма да се обадя
на Кал.., който няма да го прочете
и на онези, на които няма да се обадя
Това задавяне ще продължи с години. Убий ме, няма да го кажа първа. Една сутрин с кафето ще ми
съобщят новината за твоята смърт и играта ще свърши. Ще преглътна. Земното кълбо ще остане заключено между
ребрата ми, ключът ще е хвърлен в океана. Ще ходя по улицата, ще се олюлявам
от тежестта,а хората ще ме мислят за пияна.
***
Празничните
лампички светват-изгасват, накъсват на кадри разливането на ракиената чаша на
чичо ми. Знам какво няма да се случи в полунощ, докато казваме наздраве, вместо молитва, нито утре сутрин,
докато всички разопаковат Коледа. Сега то няма да се случи за първи път,
а после няма да се случва на всяка следваща Коледа. Аз все по-рядко ще поглеждам към телефона, една чаша всеки път ще се разлива.
В една много тиха зимна сутрин, новината за твоята смърт ще пристигне по въздуха, ефирна и деликатна, без да обезпокои натрупалите по перваза снежинки. Няма да отварям прозореца. После отново ще бъде коледна нощ. От ракиената чаша, надживяла чичо ми, ще пие мъж, който ще ми се струва непознат. И мъжът ще сложи ръка на бедрото ми, ще поиска лед. Той може да си поиска всичко без колебание.
В кухнята някой е пушил и е забравил прозореца отворен. Ние никога не я проветряваме, и двамата пушим на абсорбатора. Нахлул е студът. Вън от себе си, ще набирам отново и отново несъществуващия номер, за да ти честитя тая шибана Весела Коледа, било е толкова лесно. После ще изляза сама по пустите улици и ще пожелавам Весела Коледа на котките, на врабчетата и голите дървета... Ще изровя дупка в пясъчника и ще извикам в нея, защото ти винаги си живеел на дъното. Ще се върна преди някой да е забелязал, че ме няма и ще набера номера само още веднъж, за всеки случай.
Името ти още ще е в телефонния указател, всъщност то ще бъде навсякъде. Ще виждам буквите, изписани от падналите клони в снега, в извивките на река Тополница, между плуващите в супата моркови...Ще събирам пръчките, ще гледам дълго водата, ще стоя над супата с часове и ще разбърквам....докато не съживя наново всяка дума. Само така ще съм сигурна, че теб те е имало.
В една много тиха зимна сутрин, новината за твоята смърт ще пристигне по въздуха, ефирна и деликатна, без да обезпокои натрупалите по перваза снежинки. Няма да отварям прозореца. После отново ще бъде коледна нощ. От ракиената чаша, надживяла чичо ми, ще пие мъж, който ще ми се струва непознат. И мъжът ще сложи ръка на бедрото ми, ще поиска лед. Той може да си поиска всичко без колебание.
В кухнята някой е пушил и е забравил прозореца отворен. Ние никога не я проветряваме, и двамата пушим на абсорбатора. Нахлул е студът. Вън от себе си, ще набирам отново и отново несъществуващия номер, за да ти честитя тая шибана Весела Коледа, било е толкова лесно. После ще изляза сама по пустите улици и ще пожелавам Весела Коледа на котките, на врабчетата и голите дървета... Ще изровя дупка в пясъчника и ще извикам в нея, защото ти винаги си живеел на дъното. Ще се върна преди някой да е забелязал, че ме няма и ще набера номера само още веднъж, за всеки случай.
Името ти още ще е в телефонния указател, всъщност то ще бъде навсякъде. Ще виждам буквите, изписани от падналите клони в снега, в извивките на река Тополница, между плуващите в супата моркови...Ще събирам пръчките, ще гледам дълго водата, ще стоя над супата с часове и ще разбърквам....докато не съживя наново всяка дума. Само така ще съм сигурна, че теб те е имало.
Ако
Коледа изобщо е способна на някакво чудо, то е телефонно обаждане. Понеже не вярвам, преди да е станало твърде късно,
Весела Коледа и...нали знаеш
Весела Коледа и...нали знаеш
Няма коментари:
Публикуване на коментар