Страници от джобни тефтерчета

При други обстоятелства веднага щях да ти се похваля- научих още един език, на който можем да не си говорим. Или да казваме онова, което не сме мислили никога. Имах един стар приятел, това му беше матерният език.

Бягам в страни, които ги няма на картата. Гледам да не говорят моя език, да не разбирам табелите. Да няма думи в книгите, само ченгели. Ще чета само ноти.

Прабаба ми всеки ден отделяше по половин час за писане с лява ръка, намалявало шанса да те хване склероза. Значи, за да започнеш да забравяш по-бързо, най-добре не пиши изобщо. Ако ти е останала малко хартия, направи ми самолетче и да се махаме.

***
Ако трябва да напиша завещание, сигурно ще е с десетки поправки. Наречете го лоша преценка, аз го наричам лош късмет. Най-лесно е да очакваш от всичките си приятели да те разочароваат и когато някои от тях го направят, да се обявиш за страшно проницателен.

Като усетиш ножа в гърба, не се обръщаш веднага, от неудобство. Когато се обърнеш вече няма никого. Добре, че има едни такива хора, дето като промиват мястото после, по-малко щипе.

Накрая се оказва, че са ти пробили дупки за крила.

***
Зимна сутрин

Колко е чисто навън,
колко са чисти прозорците
и вкъщи колко е светло

ето го, ето те
същия- гледам те
и не те обичам.

***

Троянското село Черни осъм. Висока врата с олющена бяла боя, пред прага й- розови рози, зад стъклото- изтъняло перде. Изглежда все едно някой току що е излязъл до магазина, но ти знаеш, че магазин вече няма, собственикът никога няма да се върне. До металалната кофа, напечена от слънцето, скучае уволненото куче пазач. Срещу високата бяла порта с розите- схлупена гномска къща. На камъка пред нея стои една баба и чака да умре.

Надолу по улицата- дворове с избуели треви, затворена фурна, необрани черници. Прилоша
ми от толкова много черници.

***
Обзалагам се, че цели романи са били написани само поради невъзможността да кажеш нещо с едно-две изречения на един определен човек.

***
Флагът често е червен не заради големи вълни, а поради мъртви течения.

***

-докога ще стоиш тук, става студено
-докато не се върне обратно слънцето


***
The tower in your name ( чуто грешно от една песен )

***

Блогът ми се роди през септември, както първите училищни приятелства и първото стихотворение. Публикувам страници от джобни тефтерчета и се упражнявам по стари чернови, докато не се появи материал за нови. сега няма много за чупене.