Чаках на опашката за тоалетна в театъра и слушах как две жени обсъждат току що приключилата постановка.-Много свежарско!
Част от публиката беше шокирана, друга - развеселена. Ако трябваше да избера с кого да поговоря тогава, щеше да е едно дете, което през цялото време не спря да хълца.
Така и не говорих с никого за това. Минаха месеци, а още не мога да се отърся. Във време, в което най-силен афродизиак е жестокостта, някой беше безумно привлечен от безхитрието. Имаше ли такава дума изобщо, "безхитростен' поглед, или я беше измислил драматургът? Дали е вярно, че коварството се влюбва в невинността ударно, в секундата, в която погледите се срещнат?
Бам - едно съществото от друга планета стои срещу теб и те гледа спокойно и любопитно. Може би всеки момент ще побегне, но сега е тук. Внезапно разбираш, че ти се дава шанс, който не си заслужил, поради някаква грешка в системата и знаеш, че няма да трае дълго. И си щастлив, истински щастлив. Силвия може да е коза, а ти - зоофил, да загубиш всичко -семейството, работата си, името си. И нищо от това да няма значение, защото си истински щастлив.
Докато у животното не се обади инстинктът за самосъхранение (както става в живота) или пък докато не го проснат мъртво в краката ти (както става в театъра). Разбира се, както и да свърши всичко, никой няма да ти прости този опит за бягство.
* Любопитен факт: козата е първото животно, опитомено от човека.
** Това на картината очевидно не е коза.
*** Ако животното е успяло да се спаси навреме, вероятно се е върнало обратно в Страната без остриета на Джани Родари. Впрочем, знаете ли каква е глобата ако извършите нарушение в тази страна - да ударите плесница на някой невинен. Ако провинението ви е по-сериозно - плесниците стават повече от една. Хубаво си помислете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар