събота, 14 юли 2018 г.

Don’t tell a lie about me dear, I won’t tell the truth about you...

https://www.youtube.com/watch?v=QCnOx4lmnbg

Представям си се, с моите 160 см. да отдам живота си на баскетбола. Или с резките си движения и двете си леви ръце да зарежа всичко в името на хирургията. Или да преследвам мечтата си да бъда стюардеса, без да обръщам внимание, че при всяко излитане от носа ми потича кръв. Всички обаче сме си патили от хора, които правят точно това.

Недостигът на аплодисменти се обостря с годините и ти не си усетил как това те е превълнало в друг човек.  Нищо не оголва зъбите така, както състезателния дух в грешната дисциплина.

Не знам кой лъже децата от малки, че нещата се постигат със зъби и нокти. Докато по други географски ширини ти повтарят "релакс, релакс", тук ти викат "стегни се". Само се огледай - от толкова стягане колко хора са с криви захапки. Цялата им физиономия се е изкривила от вторачване в другия. В другия, при когото нещата  изглежда се получават с лекота.

Сещаш ли се как по реалити форматите питат участниците за какво мечтаят? Тези, които отговарят "за световната сцена", винаги отпадат първи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17.  "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...