Наскоро ми се случи нещо необикновено. Намирах се на височината на покривите на старите софийски кооперации, беше много късно или много рано - единственото време, в което може да се случи такова нещо. В разговора между непознатите наоколо настъпи мълчание, колите долу, които се вливаха в основната пътна артерия, не издаваха никакъв звук. И у мен се появи една приповдигнатост, като в онзи момент насред филхармонията точно между настройването на  инструментите и първия встъпителен акорд.

Зад гърба ми песента се разля бавно и промени климата. Беше саундтрак за излитащ далечен самолет на фона на изгрева, за първа топла вечер в парка, за кафе от термос рано сутрин пред палатката до някое езеро, за пристигане в непознат град, за събуждане в нова квартира.

И преди всичко, за 5 часа́ сутринта на покрива на един град, в който допреди няколко минути нищо ново не можеше да се случи.