вторник, 11 август 2020 г.

Часът беше малко след 2 на обяд на 11 август 1999 г. По телевизията цяла сутрин предупреждаваха да не се излиза навън и в никакъв случай да не се гледа към слънцето. Всички си бяхме купили от онези шарени картонени очила, с които беше безопасно да се наблюдава затъмнението, бяхме сложили едни такива дори на бебето. Магазинът в центъра на селото затвори за първи път, откакто изобщо съществува. Навън беше задушно, а небето - чисто, без облаци, без вятър. 

Изведнъж започна да се смрачава. Циганите, които се бяха събрали на площада, се хвърлиха върху каруците, натъпкани с по 6-7 човека наведнъж, и запрепускаха нагоре към махалата, като че там нямаше затъмнение. Слънцето се скри за дълги две минути, а после се показа отново - от небе без нито един облак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога тя живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеш...