Мога да ти изброя куп причини да обичаш лятото. Напълно
естествено е да се обича лятото. Пробвай да кажеш на някого „Обичам лятото!”,
ще ти отговори „Човече, кой не го обича”. Лятото говори бързо, говори много и
увлекателно, докато се усетиш си се заплеснал да го слушаш. Никога не си гледа
часовника, няма график и не си ляга рано. Чашата на лятото е винаги пълна,
питието му е кисело и сладко, жълто и червено, може би “Текила Сънрайс” или „Секс на плажа”.
Каквото и да е, завърта ти главата без на сутринта да ти е зле. Лятото има по
малко от Гершуин, Продиджи и Ерос.
Ръжта му избуява с часове, мирише свежо (лятото е младо). То казва „Ще правим каквото ти искаш”, винаги
пита „Къде ти се ходи”. Лятото не задава други въпроси, не мисли един ход напред и не се страхува да каже нещо хубаво. Никога
не се опитва да те променя. С лятото винаги можеш да хванеш първия полет за южна Испания и това на никого не би се сторило неуместно. Напротив, ако кажа на приятелите си,
че обичам лятото, те биха се радвали за мен. Нали точно това се очаква, съвсем естествено е и всички ще са доволни. Дори баба ми би го приела добре. Вероятно,
когато тя е била на 22 е обичала тъкмо лятото.А всички лета си приличат. Просто искам да кажа, неизбежно е, нали разбираш? Надявам се никога да не разбереш.Юли,2015
(тогава не го публикувах от полит. коректност)
Няма коментари:
Публикуване на коментар