Касиерката и момчето,което сипва бензин

Живея в подножието на Витоша.Вечер малко преди полунощ излизам, без пари, телефон, документи. Без нищо, с което бих могла да докажа самоличност. И да ме вземат за друг човек не бих се обидила.Излизам си така,почти по пантофи и тръгвам нагоре към планината. Сградите се смаляват, кучетата наедряват, започват оградите.

Първата ми спирка е бензиностанцията в края на булеварда, където току що е приключила ревизията, касиерките са се сменили. Тя е на работа от пет минути, но вече е потънала в едно от списанията, а момчето, което сипва бензин, е седнало на бордюра навън, забило поглед в автомобилните масла, все едно се опитва да запомни етикетите наизуст.

Когато работех на една подобна бензиностанция бях 10-ти за 11-ти клас, лятото. За лош късмет точно когато започнах там, затвориха бул. "Черни връх" за ремонт и по цели нощи нямаше с кого да си кажеш две думи. Бяхме по двама на смяна, но касиерката и момчето, което сипва бензин, никога не си говорят. Спрете на някоя малка бензиностанцийка нощем и обърнете внимание. На практика те прекарват нощта заедно по-често, отколкото с половинките си, но всеки си гледа своята работа. Чувството е като че си напълно сам в цялата бензиностанция.

Цяла нощ чакаш да влезе клиент. Понякога към касата се олюлява кварталният пияница, но той заспива веднага щом му помогнеш да стигне отзад до пейката за персонала. Веднъж тъкмо в моята смяна, в бензиностанцията влезе учителят по философия от училище. Оказа се, че сега работи в съседната бизнес сграда като охрана и също кара нощни смени. Говорили сме си явно в продължение на часове, защото се появи колежката от следващата смяна и започнахме да правим ревизия. Навън беше светло и все така пусто, а г-н Н. се беше върнал на работа. Спах до следобед на другия ден и сънувах продължението на разговора. Когато се събудих не бях сигурна докъде беше споменът и откъде започва сънят. Дали не съм задрямала на плота по време на нощната смяна? Надявам се само да не ме е видял някой случаен клиент.Или докато сме си говорили с господина по философия, някой да не е нахълтал в неохраняваните офиси отсреща. Момчето, което сипва бензин, нямаше да ми каже.