четвъртък, 7 март 2024 г.

Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защото ще се сетите веднага кое е. 

Пристига сервитьорката със салатата ми. Поглеждам я, белени домати със сирене и дълъг черен косъм.

- Извинете, но в салата има косъм.

- О, извинявайте.

Казва това, бръква с два пръста в купата ми и изважда косъма.
Толкова за обслужването по нашия край.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ден 317 Сега навсякъде се говори за почивки и покрай това и аз често си мисля за мечтаната почивка, тоест за различни начини, по които умът ...