четвъртък, 7 март 2024 г.

Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защото ще се сетите веднага кое е. 

Пристига сервитьорката със салатата ми. Поглеждам я, белени домати със сирене и дълъг черен косъм.

- Извинете, но в салата има косъм.

- О, извинявайте.

Казва това, бръква с два пръста в купата ми и изважда косъма.
Толкова за обслужването по нашия край.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Този блог се появи преди малко повече от 12 години, в името на разрушителния и саморазрушителния афинитет на автора. Вярвала съм в най-разли...