неделя, 10 януари 2016 г.

Кайро е Тбилиси, но не казвайте на никого!

-Тате,кажи едно грузинско име.
-Иракли.
-Много интересно, дай друго.
-Няма друго, тук всички се казват Георги.

А също и църквите,хотелите, площадите. Грузия, държава на 5000 години, е опитала да съхрани колкото се може повече чрез езика, чрез повторенията. Традиционалисти са. Или просто нямат никакво въображение. Но признавам, консерватизмът им е глътка въздух. По улиците няма хипстъри, никой не е клош или слаг, никой не е чалга (освен някоя и друга рускиня или украинка- единствените туристи тук). Грузинците пушат навсякъде, не спират на пешеходни пътеки, обслужването е кошмар-мудни и неразговорливи са , изобщо никакви излишни любезности. Но им прощаваш всичко,понеже се влюбваш от пръв поглед на всяка пресечка. Високи, зеленооки, с черни коси- холивудската класика. Но грузинците нямат нищо общо с Холивуд. Особени са, топли и вглъбени едновременно.

Цяла година съм следвала слънцето в грешната посока. Не бях добра по география в училище, нито по физика, почти в нищо не бях. Но ето, че този път попаднах на правилното място. Тук табелите са на нещо като глаголицата, нищо не разбираш. Всяка може да води навсякъде. Така попаднах на Малкия принц, розата, дори стрелочникът и фенерджията са тук! На стената в банята на една хотелска стая пък беше цитирана лисицата. Тук много добре знаят кое да издигнат в култ и от кое да се срамуват.

На 20 крачки от центъра на Тбилиси попадаш в Индия- двуетажни къщи, улицата свършва в общ двор с простряно пране, много пране, като за десетки души. Никъде нищо не се заключва, коли и входове зеят отворени. Последната кражба от и на кола в Грузия е била през 2010 (да,без майтап).

Грузия е страна с истински кучета- големи и своенравни.

В следобеда преди Бъдни вечер стигнах в подножието на Кавказ. Колкото и да извивам врат пред него, знам, че планината не може да ме победи. Защото не може да ме подмами да тръгна нагоре. Стига ми от тук да гледам как върхът се топи от слънцето и се стича надолу по суровото било. Самодивските скали отблизо- оголени и пусти.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17.  "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...