Бях извършила убийство по невнимание. Хванаха ме още преди да разбера какво става. На разпита си казах всичко. Чух колко нелепо звучи отстрани. Следователят си дръпна от цигарата и ме прекъсна. Всичко му било ясно, няма какво да обяснявам повече. Обаче аз държах да разкажа как се беше случило. Секунда невнимание, това беше всичко. Аз не съм убиец.
-Но все пак се опита да скриеш трупа...
Така се озовах в затвора, където никой не идва на посещение.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Отново онзи дълъг коридор, флуоресцентни лампи. Отварям стаята, позната до смърт. Дървена маса, единият й крак подравнен с пантоф, пукнатини... -
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце... -
Ден: 359 - Хубавото в новия живот, освен любовта: 1. Дългите разходки през есента, когато можеш за два дни да изслушаш цяла книга, за която...
Няма коментари:
Публикуване на коментар