Бях извършила убийство по невнимание. Хванаха ме още преди да разбера какво става. На разпита си казах всичко. Чух колко нелепо звучи отстрани. Следователят си дръпна от цигарата и ме прекъсна. Всичко му било ясно, няма какво да обяснявам повече. Обаче аз държах да разкажа как се беше случило. Секунда невнимание, това беше всичко. Аз не съм убиец.
-Но все пак се опита да скриеш трупа...
Така се озовах в затвора, където никой не идва на посещение.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17. "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце... -
През пролетта на 2019 година бях за няколко дни в Белград. Прекарах повечето време в кафетата-кораби или може би корабите-кафенета по Дунав....
-
Познавах това момиче, някога тя танцуваше, някога живееше в ума ми и си играеше със сърцето ми. Познавах това момиче, някога тя се движеше к...
Няма коментари:
Публикуване на коментар