петък, 26 януари 2018 г.

Този път беше лесно. Предишни пъти също е било лесно. Чак е съмнително. За другите, не за мен. Аз дълбоко вярвам в лекотата.

Имах една приятелка, 4 години кандидатства в НАТФИЗ. Първия път изкара 2, амбицира се още повече, положи кански труд и втората година и писаха 2.50. Следващите две години не знам с колко не са я приели, спряхме да се виждаме, защото се озлоби.

Ако бях положила усилие, можех да съм юрист или дори лекар. Слава Богу, не положих усилие и имах най-страхотните студентски години в курса по журналистика. Не че някога смятам да бъда журналист, но на кого му пука, нещата с работата се наредиха от само себе си.

Веднъж беше наиситна трудно. И колкото по-трудно ставаше, толкова повече се привързвах. Грешка от невнимание. Бях готова да се обрека завинаги на усилията. Бях като онази приятелка, която всички наричаха целеустремена. Провалих се, защото бях сигурна, че няма да преживея този провал. Преживях го от само себе си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Неделя следобед, седнали сме по женски в едно емблематично малко ресторантче в Долен Лозенец с масички отвън. Няма да назовавам локация, защ...