Веднъж бях наистина близо

Един непознат ми каза на по цигара пред някакво заведение, че хората сме правели неща, с които съзнателно си вредим, защото така изкупуваме греховете си. Затова, всеки път щом спирал цигарите, му се случвало нещо лошо, и накрая се отказал. Животът, вика, ни дава изпитания, когато спрем да се самонаказваме.

Казах му, че правим всички тези неща просто от скука. Както вредните храни се ядат от скука, цигарите са начин за приобщаване, алкохолът е, за да се случи нещо интересно и така нататък. И ако не си падаш по пиенето, нито по сладкото...Впрочем ако теорията е вярна, то очакванията трябва да изкупуват най-много грехове. Обаче те също не ме изкушават отдавна.

От години правя опити да пропуша. Вече не се задавям, нямам нищо против лошия вкус и миризмата на тютюн, мога да изпуша една кутия ей така наведнъж и неведнъж съм го правила. Знаеш, виждал си, всеки би се заблудил.. Заради лекотата, с която палецът се плъзга по палчето на запалката и настървението на първото дръпване, като завръщане след дълги лишения.

Непознатият ми подаде поредна цигара, после още една. Изглеждаше доволен. Не гълтах, но той нямаше как да го знае.