Днес, когато навън е такава виелица, си представям как сме на топло в апартамента с високите тавани, всеки си върши нещо свое, а по телевизора звучи новинарска емисия. И си мълчим, така уютно, както сме си мълчали неведнъж по покривите на града, по малките му балкончета, в порутени стари постройки, по тротоарите и реките му, които понякога се пресичат. И никой не иска да се прибира, имаме още толкова да си кажем, че улиците се издължават, градът става безкраен, като всеки нов град. И градът действително не е нашият, но е наш и сега сме недосегаеми.
Тук единствено един за друг не сме чужденци, но и така не можем нищо да си кажем. Впрочем, знаеш ли, че нашите езици имат общ корен? Без твоя език, моят изобщо нямаше да го има. Да вземем една симфония например- тя би била невъзможна без уравнението на хармонията. Нейната структура е една съвършена симетрия, за която и решетката на снежинките би завидяла.
Един ден проф. Ноам Елкис обръща “с главата надолу” прочутата тема от Паганини и получава 18-та вариация на Рахманинов от неговата Рапсодия върху една от темите на Паганини. И все пак, симетрията е последното, за което ми се говори. В партитурите на двете огледални произведения открих един диез разлика и сега ми се струва, че този диез би бил много по-интересна тема за разговор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар