То е като трупа на сцената, който ще се вдигне от земята. Телефонът, който ще звънне в трето действие. Пушката, която трябва да гръмне. И най-хаотичната постановка е линеен процес в посока на неизбежното.

То е размитото множество, най- голямото признание за безсилие, което е правила математиката. Изходът от всяка нерешима задача.

Публиката знае отговора, разбира се, но е тук, за да види решението. Тук и убитият и убиецът знаят, че отиват към изстрела. В театъра нито едно съпротивление не може да трае до края. Актьорът никога не отнася тайната със себе си зад завесата.

Да, може да се гърчиш на седалката си от ужас през цялото време, може да си подремнеш или да гледаш внимателно - пушката ще гръмне точно тогава, когато си забравил за нея.