сряда, 19 февруари 2020 г.

Moon river

Защото си човек, който никога не би подпрял вратата със саксия, не би оставил чаша върху пианото и изобщо, никога не би попитал "какво ти има". Но повече от всичко, заради това, което звучи у вас в момента. Ако съберем в една стая хората, които биха харесали този етюд, това ще е най-абсурдната работна група. И заедно с тези пропаднали интелектуалци, алкохолици и тотални аутсайдери, ще сме аз и ти - млади, добре облечени, прилично успели. И за мен ще е достатъчно това, че си намерил тъкмо този етюд, измежду толкова други. Мога да си те представя как го слушаш сам в тъмното, седнал с дрехите за навън в неоправеното от сутринта легло и на светлината от монитора белиш портокали без нож, направо върху нощното си шкафче. Под твоите нокти никога няма черно.

После, когато заспиш, ти нама да се сблъскаш с трафика от всички онези хора, които насън изпускат автобус, гонеят самолет, закъсняват. Нито ще се озовеш в съня на преследваните от злодеи, нито в този на срамуващият се от голотата си.  Аз също не сънувам нещата от съновниците, сигурно затова насън срещам единствено непознати.

За съжаление, аз не мога така лесно като теб да заспивам. Сега най-близкото до онзи сън, в който с теб пием лимонада през май, седнали до реката и играем карти, е това - да знам, че слушаш моя любим етюд. Този, който никой друг на света няма да си пусне да слуша тази вечер, сам вкъщи.

*този път, текст по учебно задание "опиши един човек"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Изглежда не научих нито една нова песен, откакто станах на 17.  "Suddenly something very powerful was happening in the room,” разказв...