Един ден сигурно ще срещна онази идиотска нерешителност, самодоволно наричаща себе си гордост.Тогава ще увия пръсти около врата и и ще я накарам да си плати за всички прекрасни неща,които изпуснах.За всичко,което можеше да бъде мое.За всичко,което изгубих,оставяйки го да си отиде.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ден: 359 - Хубавото в новия живот, освен любовта: 1. Дългите разходки през есента, когато можеш за два дни да изслушаш цяла книга, за която...
-
Помниш ли как мразех рисуването? Държах четката като химикалка, правех цветята по-високи от къщите, а когато рисувах човек, пръстите на ръце...
-
Ден 317 Сега навсякъде се говори за почивки и покрай това и аз често си мисля за мечтаната почивка, тоест за различни начини, по които умът ...
-
Нещата, които научих в първите ми 20 дни като родител: Никога не знаеш с колко време разполагаш. Оказва се, че това е сигурен метод да спре...
Няма коментари:
Публикуване на коментар