Септември е и няма лифт за Витоша. И хора няма. Вече не са на море, а София още е празна. По дяволите, една прекрасна Витоша е празна. Къде са хората? Гледат сериалите. Пък сериалите ги снимат на Витоша,в хижа „Септември” , където хората са забравили да ходят. А тези от сериалите са забравили, че са хора.. Настанал е хаос. Или някой регулира безумието. На Витоша видяхме един човек. Но пък го видяхме три пъти. И трите пъти той ни попита” Извинете, знаете ли колко е часа” И ние знаехме. И трите пъти. Човекът вероятно беше захвърлил телефона си през морените, бягайки от хорската лудост. Но за какво ли му беше часа тогава? За да знае когато дойде времето да се върне отново в графика на хаоса? „ –Часът е 17.” „-Благодаря !” – с облекчение, още не е време да слиза там долу.
Колко жива е тишината, когато не е от хората. Ослушвахме се за шипки. Те си шепнели по различен начин от другите храсти. А хората не знаеха. Не ги търсеха. Не пиеха чай.
Играехме Скрабъл. Спорим за думата „кобур”. Хората вече не знаят къде да държат оръжията си, затова ги излагат на показ. Бихме могли да питаме хижаря. Но за думата „бъг” едва ли щеше да знае. Мисля си, че всички търсим на Скрабъла една и съща дума- дълга, благозвучна и най-важното –за много точки. И все не ни идват буквите. И все за малко да я напишем. И все остава нещо излишно на поставката. Трудно е. Не съм виждала някой да е успявал.
Колко жива е тишината, когато не е от хората. Ослушвахме се за шипки. Те си шепнели по различен начин от другите храсти. А хората не знаеха. Не ги търсеха. Не пиеха чай.
Играехме Скрабъл. Спорим за думата „кобур”. Хората вече не знаят къде да държат оръжията си, затова ги излагат на показ. Бихме могли да питаме хижаря. Но за думата „бъг” едва ли щеше да знае. Мисля си, че всички търсим на Скрабъла една и съща дума- дълга, благозвучна и най-важното –за много точки. И все не ни идват буквите. И все за малко да я напишем. И все остава нещо излишно на поставката. Трудно е. Не съм виждала някой да е успявал.
Септември е жесток и циничен. На септемврийско жълтата нива, под септемврийско жълтото небе, в злокобно красивата септемврийска пустош лежи млад кон. Прострелян, заради наглото си дръзновение да пасе от „чужда” нива. За животните няма такова понятие, нашето правосъдие не обслужва техните закони. От там идва разривът между нас. Конят не познава бариерите. Той, за разлика от човека с пушката, знае, че онова което вижда му принадлежи, тъй както принадлежи също и на пчелата, и на реката. Докъдето се простира погледа му е негово царство. Човекът е онзи, който слага оградите и нарича нивата своя. Така един кон бе осъден на смърт.
Септември е и всеки прави ремонт. Приключение е да нямаш вкъщи, защото тогава се чувстваш свободен. Може да ти е студено, но се чувстваш свободен. Може да ти се яде манджа, но си свободен. Свободен от сковаващо ежедневие. Свободен от обичайното. Свободен от рутината. Септември се ремонтира- къщата, кариерата, връзките. Септември настъпва промяна.
Септември излизаш от унеса и започваш отново да учиш. Изучаваш живота или чакаш звънеца за междучасие. В Септември откриваш по нещо ново. Купуваш си нещо ново. Почистваш бюрото от старите мисли. Изхвърляш боклука на лятото. И еднодневките. И билетите от лятното кино.
В Септември има Съединение- за да си спомниш за опорите, крепящи моста към другите. Не за глупавите пръчки на хан Кубрат. Да си спомниш колко силен и мощен оркестър е нужен за да изсвири рапсодия „Вардар” и как без един единствен произволен инструмент тя не би била същата. Това е съединението накратко. А надълго е много трудно нещо. Има и малко Независимост. Но ако може да е без гордост и без мизантропия. Само независимост сам да избереш правилните зависимости, които да те приковат, макар и за кратко, към щастието. Разбира се в Септември има и по малко Вяра, малко Надежда, малко Любов. Но понеже не е Май, нито Август те са вече септемврийските Вяра, Надежда, Любов- дъщери на някаква мъдрост, казват. Хората не го вярват, разбира се. Те не ги виждат, защото очакват техните летни, безгрижни, пищни и неистински подобия в искрящи рокли с дълги воали.
Септември е деветият месец. В него се ражда Човекът.
Хората са объркани. Все по- объркани след всяко изминало лято. Толкова са объркани, че дори Септември вече трудно ще ги подреди.
Септември е и всеки прави ремонт. Приключение е да нямаш вкъщи, защото тогава се чувстваш свободен. Може да ти е студено, но се чувстваш свободен. Може да ти се яде манджа, но си свободен. Свободен от сковаващо ежедневие. Свободен от обичайното. Свободен от рутината. Септември се ремонтира- къщата, кариерата, връзките. Септември настъпва промяна.
Септември излизаш от унеса и започваш отново да учиш. Изучаваш живота или чакаш звънеца за междучасие. В Септември откриваш по нещо ново. Купуваш си нещо ново. Почистваш бюрото от старите мисли. Изхвърляш боклука на лятото. И еднодневките. И билетите от лятното кино.
В Септември има Съединение- за да си спомниш за опорите, крепящи моста към другите. Не за глупавите пръчки на хан Кубрат. Да си спомниш колко силен и мощен оркестър е нужен за да изсвири рапсодия „Вардар” и как без един единствен произволен инструмент тя не би била същата. Това е съединението накратко. А надълго е много трудно нещо. Има и малко Независимост. Но ако може да е без гордост и без мизантропия. Само независимост сам да избереш правилните зависимости, които да те приковат, макар и за кратко, към щастието. Разбира се в Септември има и по малко Вяра, малко Надежда, малко Любов. Но понеже не е Май, нито Август те са вече септемврийските Вяра, Надежда, Любов- дъщери на някаква мъдрост, казват. Хората не го вярват, разбира се. Те не ги виждат, защото очакват техните летни, безгрижни, пищни и неистински подобия в искрящи рокли с дълги воали.
Септември е деветият месец. В него се ражда Човекът.
Хората са объркани. Все по- объркани след всяко изминало лято. Толкова са объркани, че дори Септември вече трудно ще ги подреди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар